Постинг
08.04.2013 13:31 -
Танц по конеца на живота
Високо в небето над вечно нощна София, между два бели облака, бе опънат конец. Страшно дълъг, и опасно тънък, почти невидим. Върху този конец танцуваше малка балеринка и за да бъдем по-точни - малко особена балеринка. Но тя не се отличаваше с качествата или способностите си. Това, с което тя бе по-различна, беше нейната непохватност и лошият й късмет.
Балеринката току що бе слязла от прекрасния пухкав облак, където бе живяла досега, и праваше първите си несигурни стъпки по тънкия конец. Тя трябваше да го направи, трябваше да намери сили да пребори себе си, волята си, непохватността си, да впрегне урагана на артистичността си и да го яхне, а не да му позволява да я тласка към сигурна смърт. А каква сладка смърт бе това... Там я чакаше раят на хармония, изкуство, музика; там я чакаха слънчеви лъчи, ангелски песни... Стига! Тя имаше цел. Беше й отредено да извърви този път. Защото на отсрещния бряг, на втория облак си почиваше нейната мечта и чакаше някой да я събуди.
И точно тя я привличаше толкова силно, водеше я по тънкия конец и й обещаваше, че всичко ще се нареди.
Ето я малката балеринка, пристъпва бавно, на палци, залита при всяка крачка, трепери, прехапва устни, старае се, напредва и пак залита. А около нея летят ястреби, хищни, гладни и яростни. И тя им се струва примамлива мръвка. Нападат я постоянно, сграбчват я, дърпат я помежду си, бутат я от конеца. Но тя трябва да се бори. И се бори. Понякога пада и се държи само на пръста на ръката си, понякога се вкопчва в конеца и си почива, понякога бяга, понякога се бие....
Ето я малката балеринка. Това съм аз. И в момента имам чувството, че конецът е на път да се скъса. Двата облака не спират да го теглят към себе си, никой от тях не отстъпва. Не отстъпват и ястребите, които стават все по-хищни, все по-силни и все по-гладни. Разпадам се. Вече дори не се движа. Чувствам се изтощена, а не правя нищо. А времето лети. И може би аз скоро ще полетя с него. Ще падна надолу, но не към бездната на спокойствие и изкуство, ще пропадна в бездната на бездействие и провал.
Няма кой да ме спаси. Аз съм единствената си опора, единствената си закрила, в мен е единствената ми надежда.
Фокусирай се! Нямаш време да се разсейваш, да си почиваш! Игнорирай ангелския хор, абстрахирай се и от писъците на ястребите! Спри да чакаш спътник, той само ще те спъне. Сама си! Бори се!
Балеринката току що бе слязла от прекрасния пухкав облак, където бе живяла досега, и праваше първите си несигурни стъпки по тънкия конец. Тя трябваше да го направи, трябваше да намери сили да пребори себе си, волята си, непохватността си, да впрегне урагана на артистичността си и да го яхне, а не да му позволява да я тласка към сигурна смърт. А каква сладка смърт бе това... Там я чакаше раят на хармония, изкуство, музика; там я чакаха слънчеви лъчи, ангелски песни... Стига! Тя имаше цел. Беше й отредено да извърви този път. Защото на отсрещния бряг, на втория облак си почиваше нейната мечта и чакаше някой да я събуди.
И точно тя я привличаше толкова силно, водеше я по тънкия конец и й обещаваше, че всичко ще се нареди.
Ето я малката балеринка, пристъпва бавно, на палци, залита при всяка крачка, трепери, прехапва устни, старае се, напредва и пак залита. А около нея летят ястреби, хищни, гладни и яростни. И тя им се струва примамлива мръвка. Нападат я постоянно, сграбчват я, дърпат я помежду си, бутат я от конеца. Но тя трябва да се бори. И се бори. Понякога пада и се държи само на пръста на ръката си, понякога се вкопчва в конеца и си почива, понякога бяга, понякога се бие....
Ето я малката балеринка. Това съм аз. И в момента имам чувството, че конецът е на път да се скъса. Двата облака не спират да го теглят към себе си, никой от тях не отстъпва. Не отстъпват и ястребите, които стават все по-хищни, все по-силни и все по-гладни. Разпадам се. Вече дори не се движа. Чувствам се изтощена, а не правя нищо. А времето лети. И може би аз скоро ще полетя с него. Ще падна надолу, но не към бездната на спокойствие и изкуство, ще пропадна в бездната на бездействие и провал.
Няма кой да ме спаси. Аз съм единствената си опора, единствената си закрила, в мен е единствената ми надежда.
Фокусирай се! Нямаш време да се разсейваш, да си почиваш! Игнорирай ангелския хор, абстрахирай се и от писъците на ястребите! Спри да чакаш спътник, той само ще те спъне. Сама си! Бори се!
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив
