Реферат

По педагогика

Възпитание в семейството.Смейни взаимоотношения и родителски стратегии

          Изготвил:И.Иванова

                                         Преподавател: проф. д-р Петър Петров

   София 2009

          Възпитанието на детето започва още в неговата ранна детска възраст.Първите му „педагози” са неговите родители,те са тези,които дават началото на неговото възпитание. Конституцията на Република България гласи: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.”(член 47,ал.1).Затова семейното възпитание е много важен аспект от теорията на възпитанието,а и от педагогическата наука като цяло.Погледнато в исторически план на неговата същност,значение,роля,функции и структура не винаги се е отделяла значима роля,то винаги ще остане в центъра на общественото внимание,защото в семейството детето получава своите първи „уроци по възпитание”.Тези уроци не винаги са целенасочени и организирани,но чрез примера,който взима от средата,в която расте то се формира като индивид и личност.Много е важно какъв възпитателен аспект се е изградил в семейството,защото после трудно може да се промени нещо независимо от въздействията на педагозите.Това,което родители са изградили при детето още в началото остава траен белег върху неговото възпитание. Жечо Атанасов изтъква като решаваща роля на семейното възпитание значимата функция на семейството като възпитателна среда.Той пише,че семейното възпитание може да обезмисли всякакви възпитателни въздействия независимо дали са  лоши или добри.Смеонка Бъчева изтъква като важен фактор за семейното възпитание това,че то „се осъществява в среда,двойнствена по своята природа,......защото семейството едновременно е социален институт и малка социална група”. Като социална институция семейстово трябва да отговаря за нормите,законите,институционалните разпоредби ифункциите на съответното общество,а като малка социална група то има формален и неформален характер и създадените там „норми и ценности,независимо дали съвпадат с общо приетите,са специфични за всяко семейство”.Особено важен момент е подходът и базата за реализирането на целите и задачите на възпитанието.По този въпрос Иван Иванов пише,че „семейната педагогика се различава значително то традиционната педагогическа теория,която е основана предимно на опита на училището,а семейството не е  строго институционализирано както училището,нито родителите са професионални педагози. За разлика от училищната педагогика,която има за цел да формулира нормативи за педагогическа дейност,семейната педагогика може само да обобщава тенденции и да дава препоръки”.Семейството няма нужната квалификация да даде професионално възпитание на децата,но ако то се съчетае благоприятно с възпитателните методи на педагозите ефекта ще бъде изключителен.Малко са тези семействата,които имат необходимата специализирана подготовка и средства.В България голям процент от българските семейства нямат времето и реалните възможности да се занимават целенасочено и планомерно с възпитанието на свойте деца.Повечето семейства  са заети с това да набавят елементарните финансови средства за да могат да оцелеят  в този труден живот и да отгледат децата си.Живота на българските родители не е никак лесен,защото условията и стандартът на живот в България не е много висок.Повечето родители работят през по-голямата част на деня и нямат време да отделят нужното внимание за възпитанието на свойте деца,тази отговорност те почти изцяло предостъпват на педагозите в детските градини и училищата.Но истината е,че семейството има много важна роля във възпитанието на децата.Още в древността Аристотел е нарекъл семейството „основна клетка на обществото”,а като такава,в него рефлектират по най-прекия и директен начин всички изменения на съответното общество – независимо дали с положителен или с отрицателен знак.Върху семейството влияят пряко и икономическата,социалната,политическата и културната ситуация на съответната страна.Семейството е като микрообщество и дава на детето знания и ценности, необходими му за интеграцията в глобалното социално пространство.Затова семейството винаги е имало своята роля и огромно значение във възпитанието на децата и подрастващите,но през различните исторически периоди тези компоненти са имали различно значение.

           За да може да се определи ролята на семейството като цяло първо трябва да се оточни какво точно е семеиството. Няколко педагози определят семейстово така: „Семейството е малка група,първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение” (М.Андреев); „Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка и по степен на важност за цялостното му развитие...” (Ив.Иванов); „Семейството е най-малката групова съставка в структурата на обществото.То притежава присъщи само на него функции,които определят влиянието му както върху цялостната социална организация, така и върху индивидуалното битие на човека.” (Ж.Атанасов); „Семейството заема особено място в живота на всеки човек.В него растем,възпитаваме се,в него усвояваме нравствените норми и ценности.В семейството като във фокус се концентрират и взаимодействат както промените в обществото,така и в отделната личност.В семейството се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения” (В.Кутева).Какво всъщност е семейството не можем да кажем с една дума,защото всеки го вижда по-различен начин и го описва с различни думи,но че е важна част от възпитанието на децата и подрастващите е сигурно,защото всички педагози са съгласни с този факт.Всяко едно семейсто би трябвало да се управлява от законите и нормите,които съществуват в съответното общество.Социалната система въздейства върху индивида така че,колкото едно семейство е по-адекватно към обществото към което принадлежи,толкова нормите и ценностите ще са норми и ценности на самото семейство. Всяко семейство отразява по собствен начин социалните въздействия и то може да изработи собствени варианти, собствена „семейна идеология” и „собствен вариант”.С.Бъчева пише,че „с оглед на целта на семейното възпитание,от социалната ориентация на семейството зависи съвпадението или разминаването с целта на възпитанието на обществото”.А според Радослав Пенев „целта на позитивното семейно възпитание рефлектира благоприятно върху развитието на детето при наличие на трайни междуличностни взаумоотношения,характеризиращи се с взаимоприемане и разбиране,сътрудничество и емоционална съпричастност”. Целта на това позитивно семейно възпитание трябва да бъде насочена „......към изграждането на компетентна личност,с чувство за собствено достойнство и възможности за ефективна социална адаптация,предполагаща способност за усвояване, интернализация и продуциране на системата от ценности и социални роли”.Голямо значение има и единството в посоките на семейното възпитание и на това в различните обществени институции.По този въпрос Иван Харламов пише,че „съчетаването  на общественото и на семейното възпитание е важна предпоставка за повишаването на ефективността на възпитанието,..........че е необходимо съчетаване между съвместните усилия на училището и семейството по възпитанието на учащите се,..........че то в голяма степен ще зависи от единството и от съгласуването на възпитателните влияния на семейството и училището”.Същите принципи важат за всички обществени възпитателни и образователни институции.Там трябва да се осуществява не само високоефективно образование,но и децата  да се възпитават като отговорни граждани на обществото.

             Формулировката за семейно възпитание според В.А. Мижериков звучи по следния начин: „то е възпитание на децата......органична част от педагогиката,възпитание, в което влизат въпросите за целите,съдържанието и методите на възпитание на децата в семейството,разглеждани в тяхното историческо развитие и в зависимостта от социално-икономическите и културните условия на живота в обществото”.Р.Пенев мисли,че семейното възпитание е „процес  на взаимодействие между родителите и детето, ориентиран към предаване в трансформирана форма на обществени норми и изисквания,както и към взаимен обмен на индивидуално-личностни културни ориентации,позиции и модели на поведение”.Детерминантите на семейното възпитание могат да се определят в три групи: социално-демографски,социо-културни и психологически.Всички те заедно и пооделно са свързани с развитието на семейството.Сред психологическите важно място заемат взаимоотношенията в семейството.Те се определят от структурата на семейството и от броя на  членове в него. Съществуват различни видове семейства – пълно (родители и деца), непълно (само с един родител), многодетно, семейство без официален брак, семейства на самотни майки и други.Особености при взаимоотношенията съществуват и при

семейства с болно дете,болен родител или отсъстващ  от дома, семейства  с етническа или религиозна принадлежност.Могат да се откроят няколко типа семейни взаимоотношения: семейства с тип „сътрудничество”,тип „паритет”(изгода),тип „съревнование”,тип „конкуренция” и тип „алтруизъм”.

             Стила на семейно възпитание е тясно свързан с детерминантите на семейното възпитание и протича от взаимоотношенията в различните видове семейства. Родителите налагат осъзнат и неосъзнат климат на взаимоотношенията чрез ежедневната битова и трудова дейност.Тези неща са съществени за формирането на личност на детето,неговия светоглед,характер,вкусове,поведение и общуване с околните.Като стил Пенка Костова приема „индивидуално-психологическите особености на взаимодействието  между родителите и децата,характерът на взаимоотношенията в този процес”.Тя се застъпва за тезата,че „.......върху стила на общуване в семейството оказват влияние характерологичните особености на възрастните и децата, комуникативните им възможности,възрастовите особености, създадените традиции и общата култура”.Съществува проблематика за стиловете на семейно възпитание,която се обсъжда от доста време.Голяма част от педагозите се фиксират върху виждането за двуполюстния модел на възпитателните стилове на семейството,като например: принуда-разрешеност;враждебност-любов;свобода-контрол; отвореност-затвореност и други.Жан Келерхалс и Кеопатра Монтандон определят три вида възпитателни стила и те са майчински,уставен и договорен.С.Бъчева ги разделя в пет групи и ги нарича тактики на възпитание.Петте групи са: диктат,опека,конфронтация, „мирно съвместно съществуване” и сътрудничество.Съществуването на различните модели и типове семейни взаимоотношения е от значение за офрмянето на детето,за личностното му изграждане и за целия му предстоящ живот .Това е от значение за по-късния период когато самите те ще създадът семейство и ще възпитават децата си.

             Семейното възпитание винаги е имало много важна функция в развитието на човешкото общество и в структурата на възпитателната система и тя остава постояна независимо то всичко.Безпорни функции на семейното възпитание са: репродуктивната,сексуалната,икономическата и възпитателно- социализиращата.Според Л.Спасовска функциите на семейството дават обобщена представа за характера и за разнообразието на семейните дейности.

              Задачите на семейното възпитание имат за цел да го направят максимално ефективен и резултатен процес.Пенка Костова посочва като основни задачи следните:

- Обогатяване на знанията,представите и понятията на децата за природата,обществото,човека;

- Овладяване от децата на умения,привички и начини за нравствено издържано поведение;

- Формирането на ценностна система у децата;

- С помоща на личният и обществен опит семейството обогатява социалния опит на децата.

             Радослав Пенев пък посочва следните приоритетни задачи:

-         Развитие на социалното познание чрез интернализацията на социалните норми и системата от морални съждения;

-         Развитие на положително емоционално-личностно отношение към другите чрез трансфер на усвоените в семейството модели на поведение;

-         Развитие на когнитивните способности;

-         Разширяване на социалните компетенции;

-         Поощряване на саморегулируемо поведение и стремеж към самоутвърждаване и себедоказване;

-         Създаване на условия за правилно физическо развитие и здравословен начин на живот;

-         Формиране на способност за учене  и на рефлексивно отношение към учебната дейност;

-         Детерминиране на позитивно отношение към образователната реализация;

-         Възпитание в дух на национален идентитет,а също и на интеркултурно взаимодействие.

                Методите на семейното възпитание,които се използват в конкретните дейности и ситуации са от значение за неговата ефективност.Преобладава схващането,

Че при семейното възпитание преобладават всички възпитателни методи,но те са по-специфични от тези в училището,защото се прилагат при различни условия.Според Ж.Атанасов най-практикувани са: разговорът с етична насоченост; възпитание чрез възлагане на дейност; възпитание чрез художествено въздействие; насърчението и поощрението; наградите; наказанията и родителският пример.Автора отдава голямо значение на личният пример и го нарича „най-незаменимият метод”. Разнообразието от методи изисква да се решава кой от тези методи е подходящ за точната ситуация,кога и как трябва да се приложи.Той подчертава още,че винаги при прилагането на възпитателните методи са необходими качества като интелигентност,съобразителност и творчество.

             Семейното възпитание не е никак лесна задача за родители,защото всеки родител иска най-доброто за детето си и никога не е напълно сигурен дали примерът,който му дава е най-добрият за него.Взимат се трудни решения за избора какви методи да се използват,какви задачи да си поставят,как и кога е най-добре да бъдат приложени има и още хиляди въпроси които всеки родител си задава през периода на семейното възпитание.Никога не можем да знаем със сигурност кое е най-доброто за децата,но със сигурност знаем,че родителите винаги искат най-доброто за децата си и каквото и семейно възпитание да упражнят върху тях би трябвало само да им помага занапред в образованието им и в живота им като цяло.

      Литература:

         Лекциите на проф.д-р П.Петров