Привижда ли ми се? В просъница ли мозъкът играе си със мен?
Не, ти си! Ти дойде отново, остани, не напускай, искрице, моя плен!
Спри, върни се, не допускай, пак във мрака да умрат мечти

Малка църква, пълна с хора
Скръб витае, плач отеква
Страшно гледа ме икона

Водя се артистична душа. Така се усещам. Или поне такава искам да бъда. Но какво артистично има в това да живея окована? В това винаги да се подчинявам, никога да не отстоявам своето?
Та като артистична, условно артистична или псевдоартис...

I wish I was special.

Чудно нещо е това,
наречено въображение.
Търся, мисля и не знам,