Привижда ли ми се? В просъница ли мозъкът играе си със мен?

Не, ти си! Ти дойде отново, остани, не напускай, искрице, моя плен!

Спри, върни се, не допускай, пак във мрака да умрат мечти

Спри, смили се, не желаеш, не обичаш, не нуждаеш ли се като мене ти?

Идваш в прелестта си и слепиш ме с лъчите на жадувана измама

И лъстиш и прелъстяваш всяка мисъл, тлееща в безверната си яма

В миг палиш страст, възбуда, ненаситно в теб потъвам, в безкрай

И пътувам, аз летя, обичам и мечтая в твоят кратък рай

После тръгваш отхвърлена, но моля, не мисли, че не желая

че не обичам твоя бляск, от теб не се нуждая, не мечтая

Не, свята, мила моя, аз без тебе бих умряла в тоз завор

Но, прекрасна ми свобода, тук страхът е моят грях и мой позор