Малка църква, пълна с хора
Скръб витае, плач отеква
Страшно гледа ме икона
Във тамян дъхът ми секва
Живя сред нас, умря и ето
Пак сред нас лежи в смъртта
С тъга, заспала на лицето
Шепти прощални нам слова
И свещеннически глас
Лее се в сълзи от восък
Сякаш мина вече час
Подът още злато проси
Аз погледнах към портрета
Дето бе подпрян ей там
До главата във ковчега
И потръпнах с вопъл ням
Аз видях там своя лик
Светъл, радостен, щастлив
И разбрах във този миг
Аз лежах в ковчега сив