И отекна мойто име в яростен и тежък глас
И отекна пак, но тихо, чак тогава чух го аз
И назад закрачих бързо, в страх притръпнала - рефлекс
В порив светъл се завърнах, взела метрите на екс
И посрещна ме със злоба поглед неприветлив сив
Но познах зад него после момък силен и красив
И скова студ мойто тяло в миг замръзнах, побелях
Миг и в другия внезапно разтопих се, разцъфтях
И до болка ме притисна груба, пареща ръка
И до болка ми хареса допирът на нежността 

Добро е

Благодаря!! :)

:)