Постинг
18.04.2013 00:43 -
И пак
В продължение на минути тялото ми се обстрелва от студени тръпки, сковаващи целия ми торс и горната част на ръцете ми. По-остро усещане се забожда в гърлото ми и сякаш по хранопровода ми се образуват зеещи, дори крещящи язви. Сякаш цялата ми кръв се излива в тези язви, задавя виковете им и задоволява глада ми. И когато последната капка попадне в стомаха ми, всичко бавно отминава. Но са изминали часове, дни. Прилича на болест. Вероятно засягаща и психиката ми. Или породена от нея. Всичко там е огромна черна каша от ужасни мисли - за ужасния несправедлив свят, за страданието, за самотата ми, за това колко егоистично е да съм нещастна и все пак съм. Или пък няма нищо. Просто празнота.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив