на мъж, а може би младеж.

Лицето негово разкри луната

и гледката изпълни ме с копнеж.

Приличаше на някакво видение

сякаш от измислен свят дошло,

но ме гледаше с такова презрение,

а бе тъй прекрасно за да бъде зло.

Вгледах се в очите му красиви,

несъзнателно пристъпвайки към тях.

В тъмнината и под облаците сиви,

незнайно как аз не чувствах страх.

Сякаш бях под негова закрила,

макар и да ме гледаше така.

Но може би за мене тази сила

нямаше да се окаже зла.

Капчица надежда с всяка крачка,

това предчувствие дано не е заблуда,

но питах се дали като глупачка

ме вижда той или като луда.

А може би за него бях прозрачна

както се и чувствах аз самата,

бях просто фигура в картина мрачна,

скрита някъде в тъмнината.