Постинг
08.04.2013 13:24 -
Удавник
Мечти ... океан от мечти, а аз - по средата. Въпросът е колко време ще издържа, носейки се по течението на този океан. Ще успея ли да намеря бряг или ще бъда въвлечена в смъртоносен водовъртеж? Вероятно съм безразсъдно смела да мечтая и да вярвам в мечтите си. Но защо тогава си мисля, че аз някак съм по-различна от другите удавници, че съм облагодетелствана от спасителен пояс и всичко ще се нареди точно както си го представям? Какво съставя този спасителен пояс? Дали не са постоянният ми прилив на енергия, освободената ми философия, въображението ми и природната ми склонност към всякакво изкуство, или са фактът, че има неща, които някак ми се отдават, самочувствието, че просто го имам или това, че съм готова на всичко? Дали е копнежът ми да помагам и раздавам любов, така лесно изпълним и същевременно силно удовлетворяващ? Липсата на всякакви предразсъдъци? Способността да се радвам на малко и да извличам полза от всичко? Може би. Но ето че противно на този пояс действа изобилие от тежки котви, теглещо ме надолу, далеч от всички мечти, към мрачните дълбини на реалността. На една от тези котви е гравирано "Образование", на друга - "Родители", на трета - "Завист", на четвърта - "Време", на пета чисто и ясно - "Хора". И въпреки котвите, въпреки проблясъците на действителност в съзнанието ми, в подсъзнанието ми живее една идея, която винаги ще побеждава - АЗ ЩЕ УСПЕЯ! Независимо как или кога.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив
