се бе стопил от мисли ледовито жарки
като под огън свещ
и бе избягал с онзи нервен смях
към сърце в пламъци незримо ярки,
към пожар горещ.

В това сърце огромно едва откри си кът
сред пламъци на радост и огнена любов.
И той сам бе голям.
В това сърце огромно откри за първи път
болка от отдавна чут, но незабравен зов -
зов на леден плам.